ПОГРЕБЕНИЕ, КРЕМАЦИЯ

Погребение, помени, обичаи

Смисълът на всички помени след смъртта е да осигурят преминаването, прехода на починалия от един социален статус тук на земята в друг – на душите в непознатия отвъден свят на предците.
След погребението се правят помени – ходения на гроба на починалия. Те са задължителни на третия ден след погребението (наричат се третини), на деветия (деветини), на двадесетия (двадесетини) и на четиридесетия. Много често през цялата първа седмица след погребението се ходи всеки ден на гроба и се прелива с вода или вино. Раздаването на храна по панихиди и погребения, както и общите трапези е най-вече жест на милосърдие към нуждаещите се. На бедни хора се раздава с надеждата, че чрез християнското милосърдие на живите Божията милост ще осени нуждаещите се души отвъд.

След помена за година, а най-сигурно след третата година, починалият вече се е отдалечил, душата му е избягала и е отишла в безличния свят на душите, при които задължително се ходи на празниците на мъртвите, т. нар. “задушници”.
Поменът е свързан с вярата за безсмъртието на душата. Повторението на един непрекъснат цикъл от смърт, възкресение, живот и т. н. е основен момент в пролетния цикъл на задушниците.
Смъртта (посяването на семето) и възкресението (покълването) в природата се свързват със смъртта и с възкресението при хората, с продължението на живота и обществото и с неговото благополучие.

ПОГРЕБЕНИЕ - СВЕТИ ЛУКА, София

Украсяването на ковчега с цветя, разбира се, не е сред чисто християнските обичаи, но той е възприет и е напълно в съответствие с християнския мироглед и естетика. Така естествената нетрайна красота на цветето е и украса, и напомняне за преходната хубост на всичко земно. Когато на погребение изпращаме с цветя нашите покойници, ние едновременно им отдаваме почит и изразяваме човешката си ограниченост да сторим нещо повече.

Целуването за последно сбогом при погребение е по-скоро лична необходимост у най-близките, отколкото обичай. Но с нея е свързана една християнска практика - това е поставянето на целувална икона на Спасителя или на св. Богородица върху гърдите на покойния. Така сбогувайки се с него, опечалените целуват тази икона и се покланят с вяра на Христа и на Божията Майка, като възлагат на тях надеждата си за добра съдба във вечността на близкия човек. Последното сбогом прелива в молитва за душата му. Напускайки гроба след погребението или стигайки до дома, близките си измиват ръцете с вода, ръсена със здравец.

След погребението в гробищният парк, близки и роднини заедно със свещеника се връщат в дома му. Там се извършва водосвет за здраве на стопаните на къщата, след което всички се канят на трапеза и се пие за здравето на домашните без да си чукат един с друг чашите. Стаята, в която е нощувал мъртвият предварително е пометена, а метлата е хвърлена в течаща река.

След излизане от погребение са се прибирали в домовете си по различен път в пълно мълчание, а даровете, дадени им на него, се оставяли една нощ отвън.
На излизане от гробищата се хвърляло камъче през рамо, и не се обръщало повече назад.
Не се взема нищо от гробището, както и нищо занесено там не се връща у дома!
Ако веднъж свалиш траурна лента (шал или каквото носиш), то повторно не се слага, а се прибира и при първа възможност се оставя на гроба - завръзвали са ги на кръста.

Цялостна организация на погребение или кремация на ниски цени, град София.

Погребение - ниски цени

"Свети Лука", София - ДЕНОНОЩНО: ТЕЛ: 02/ 931 15 55; ТЕЛ: 02/ 831 53 84; GSM: 0898 470 380

ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ ПОГРЕБАЛНИ УСЛУГИ КОВЧЕЗИ УРНИ НЕКРОЛОЗИ ПОГРЕБЕНИЕ КОНТАКТИ